Всеки добър специалист може да потвърди, че зависимостта е болест, която се лекува трудно. Лечението на две зависимости обаче е още по-трудно.
Злото никога не идва само, е казал някога писателят. На същия принцип все повече се увеличава и броят на случаите, в които хора, поддали се на една слабост, скоро попадат под влиянието и на друга. Сред най-често срещаните примери е този на едновременната злоупотреба с алкохол и медикаменти.
Защо се получава така? Факторите за развиване на зависимост са многобройни – напрежение, стрес, тревожност, проблеми, влошаване на отношения с близки хора, уволняване от работа, смърт на близък човек, проблеми в семейството, зависим родител, чувство на отритнатост oт социалната среда, самота, невъзможност за справяне с всички ежедневни задачи, тежки любовни раздели и т.н. и т.н. И когато дойде пиковият момент, в който човек решава, че не може да издържи повече, обръща погледа си към най-лесния вариант – алкохола или медикаментите, или наркотиците, или хазарта… Или по няколко от тях наведнъж.
Според статистиката в най-много случаи се започва първо с прекомерния и неограничен прием на медикаменти с цел притъпяване на усещанията. И тук говорим за най-обикновени лекарства, каквито всеки от нас държи в шкафчето си вкъщи или може да си купи по всяко време от най-близката денонощна аптека. В тях зависимият открива бряг на спасението, от който не иска да си тръгне. И още по-лошо – в един момент осъзнава, че вече и да иска – не може.
Следващата закономерна крачка е появата на Негово Величество алкохолът. Без да осъзнава, че реално спиртната напитка в повечето случаи спира действието на медикаментите, зависимият започва едновременно с това да пие. Пие сутрин, пие на обяд, пие вечер, пие вкъщи, пие на работа, пие пред другите, прие скришом… Срамува се, но пие още, за да не изчезне ефектът.
Една такава история е историята на 44-годишната Мария, която прекарва цели 26 години от съзнателния си живот в пълна зависимост от алкохол и медикаменти. „Имах нужда нещо извън мен да ми помогне да се почувствам добре в кожата си, да съм силна, да се справям по начина, по който на мен ми харесваше, да отговарям на очакванията – на мен и на другите хора, казва тя. В началото бяха антидепресантите, защото изпитвах напрежение, изпитвах тревожност, че няма да успея, че няма да се справя… Започнах с антидепресантите, за да си помогна. А в началото алкохолът ми беше за релакс – тогава имах вече семейство.“ Когато осъзнават нейната зависимост, Мария споделя, че близките й реагирали с ужас, с недоумение, със свръх контрол. Започнали да я следят, дори сложили камери в къщата. Но това, разбира се, не давало никакъв ефект, а само влошило нейното състояние.
„Аз нямах дамска чанта, която да не беше обработена така, че да мога да скрия в нея. Това беше болестта – болестта, която ти казва, че не си болен, че още малко и ще спреш, че всички останали те мразят и те спират. Болестта, която те обръща срещу най-близките ти, защото ти пречат да се самоубиваш пред очите им.“
Днес Мария се подлага на професионално лечение, което успява да й помогне да се справи със своята слабост. „Това, което кара Мария да започне да злоупотребява с медикаменти и алкохол е не справянето с чувствата и ежедневието й“, споделя Александър – специалист на медицински център Жива.
Повече за историята на Мария можете да разберете във видеото на сайта на BTV.
