Глухите камъни е едно от най-мистичните места в Източни Родопи
Глухите камъни е тракийско светилище, останало от векове. Издялани в скалите стъпала,каменни пирамиди, скални басейни, слънчева ладия, останки от църква разказва за дълговечния живот на това древно тракийско светилище.
От него се открива гледка към най-дългия ни язовир-Ивайловградския. Причудливото място се намира на 5 км южно от с. Малко Градище. До Глухите камъни се стига по отбивка на пътя между Любимец и Ивайловград.
Върви се пеша около два километра и половина. Но усилието си струва. Открива се невероятна гледка, с 30-40 метрови скални образувания. Около тях са разположени стотици трапецовидни ниши. Най-известния зъбер носи името „Самият камък”.
Древните траки са изсекли над триста ниши в скалите, разкриват учените. Това прави светилището едно от най-големите в Източните Родопи.
Глухите камъни се оказват не само едно от най-големите светилища в древността. Но и огромен град с улици и къщи, който сее простирал от връх Марина надолу към лека Арда.В терасираните участъци по склоновете са намерени следи от каменни сгради и масивни стени.
Смята се, че нишите са дълбани от млади траки. Които са поставяли в тях дарове като житени питки и билки. С тях почитали свещения брак между Слънцето и Богинята майка.
Много тайни крият още Глухите камъни. От години иманяри ровят из района и търсят голямо златно съкровище. За това имане се носи легенда в близкото село Малко градище, от поколение на поколение.
Според преданието някъде навръх Никулден бил погребан виден тракийски владетел, заедно с „девет вола злато”. Вярва се, че всяка година на 6-ти декември тракийското злато се показва и ярко блести. Там е открит и уникален петроглиф.
Скалната гравюра е изсечена в долната част на една от нишите. Представлява ладия, която пренася слънцето. Смята се, че светилището е било разположено на най-високото място в античния град. И е било сцена за религиозните обреди на траките.