Има страсти, които разболяват
Страсти, които водят до заболяване. Има такива. Някои от силните чувства дори се взимат за грях от църквата.Постоянната скръб трови въздуха.
Още от древността са знаели, че силната тъга може да убие човек. И то за кратко време. Дълбоко заседналата , разяждаща и постоянна тъга и скръб може да заеме цялото ни същество. Тя може да принуди човек постоянно да мисли за нея, дори да я „вдишва”.
Това състояние руши белите дробове на човека, както и семейството му. Не е чудно, че отчаянието е сред седемте смъртни гряха, наред с убийството.
За да живеете пълноценен живот и да дадете път на щастието, просто се освободете от нея. Оставете кошмарите в миналото и продължете напред.
И още страсти, които разболяват. Гневът си е направо взривно устройство. По време на бурен скандал или подтиснат гняв дясната страна на тялото се вцепенява. В устата има горчив вкус, а стомахът се свива.
Гневът разкъсва чакрите, които отговарят за спокойствието и волята на човека. Токсичната енергия на гнева блокира коремната област. И това води до тежко увреждане на черния дроб.
Завистта убива радостта и любовта. Огромната отрицателна енергия уврежда черния дроб и бъбреците.страдате и на фино, астрално ниво. Не завиждайте, съветват окултистите.
Сълзите привличат горчивина. Те чистят негативните емоции. Но всеки един плач по дребни и незначителни поводи има обратен ефект. Руши се обвивката на сърцето. Затова контролирайте се! И плачете най-вече от смях, съветват докторите.
Страхът изсмуква всички жизнени сили. Такъв мощен блок предизвиква диабет, стомашни язви и заболяване на жлъчката.Отрицателни страсти е и прекомерната радост. Тя не носи радост. Положителните емоции са нещо положително.
Но прекомерно силните емоции докарват на фино и физическо ниво сърдечно-съдови проблеми. Затова духовните учители съветват за равновесие във всички емоции-положителни или отрицателни.
Прекомерната грижа по деца и възрастни вкарва в гроба. Децата ги създаваш, но те са независими личности, със собствена съдба.Ако родителите продължават да се грижат за тях и след като са станали самостоятелни, жизнените им сили изтичат като буен поток. И на физическо ниво се разболяват от различни видове рак. Същото се отнася и за всеки човек, проявяващ прекалено много грижи.
