Инес Субашка разкрива 5 стъпки за отключване на Генът IFS

Интервю с Инес Субашка – авторката на книгата Генът IFS

Защо реши да напишеш книга? Имаш блог, в който доста активно публикуваш статии – какво породи необходимостта от Генът IFS?  

Инес Субашка за Генът IFS: За мен нещата изглеждат така – ако блогът и статиите са като едно място, където има хиляди различни хора (в случая статии) и всеки може да ти каже нещо, да ти помогне да си отговориш на някакъв въпрос, обикновено нямаш нужда да си говориш с всеки.

Имаш нужда само от един човек, който да опознаеш; който да ти сподели в дълбочина това, което е открил и опознал. Един човек, който да те преведе през дебрите на живота и чрез който да преживееш една различна гледна точка. Това е за мен книгата – тя не е късчета от информация – тя е нещо завършено и цяло. Тя е пътешествие, през което минаваш и от което излизаш различен – пресътворен и вдъхновен.

С какво твоята книга е по-различна от останалите книги за диети?

Инес Субашка: Моята книга няма срок на годност. Тя не е формула за 14 дена или за месец, която да ти обещава, че най-накрая ще се побереш в дънките от миналата зима. Моята книга предоставя знания и информация. Не те правят зависими от диета или човек, а отключват в теб твоят собствен потенциал да бъдеш и да изглеждаш така, както искаш.

В днешно време има море от диети, които са само кръпка в живота на човек. Те не го учат от какво има нужда тялото му, защо му се яде шоколад или торта, вместо броколи и зелени салати. Море от диети, които се опитват да ти вменяват вина, че един ден имаш нужда от повече храна, а друг ден можеш да минеш и с малко. В Генът IFS, аз се опитвам да помогна на хората. Да видят тялото си от различна гледна точка – да го разберат, а не да се борят с него.

Интересно ми беше, че в книгата засягаш теми, които на пръв поглед нямат нищо общо с храненето. Визирам изкуствени електромагнитни полета, изкуствена светлина и други фактори от цялостния начин на живот. Как те имат влияние върху това дали отслабваме или храните, към които имаме апетит?

Инес Субашка: Това е любимата ми част. Тренировките и храненето са само фрагмент от това, което ни прави здрави и ни помага да бъдем във форма и да изглеждаме така, както искаме. Дори бих казала, че тренировките и храненето са второстепенни, защото те са само входяща информация. Колкото и да е добра една диета или един тренировъчен режим, ако в тялото няма подходяща среда, която да извлече максимума от тях, тогава те не вършат работа. Средата, в която живеем е тази, която ни формира и тази, която изпраща сигнали до тялото за какво да се подготвя и как да функционира.

Много е подценяван и даже игнориран фактът, че едно от основните неща, които „настройват“ биологичния ни часовник и функциите на тялото е светлината. Не е случайно, че в различните периоди на деня честотата на светлината е различна. Всичко това е сигнал за тялото и това какви хормони да се освобождават. В естествената си среда, човек би живял на светло през деня и на тъмно през нощта. Но за нас лампата винаги е светната и е нон стоп ден. Това обърква тялото, потиска освобождаването на едни хормони и стимулира свръх-производството на други. Изкуствената светлина или по-скоро прекаленото излагане на изкуствена светлина е една от основните причини за хормоналните дисбаланси. Това пък води след себе си до здравословни проблеми; трудно сваляне на килограми и повишен апетит.

В книгата говориш за 5 стъпки за отключване на Генът IFS. Как избра тези стъпки?

Инес Субашка: 5-те стъпки за отключване на Генът IFS, засягат едни от най-коментираните и противоречиви теми – като мазнините и въглехидратите, зърнените храни, млечните храни, темата за протеина. С тези стъпки имам за цел да преведа читателя през дълбините на тези противоречия. Да предизвикам критичната му мисъл и да му помогна да достигне до избор, който е базиран на достатъчно знания, а не само сляпо следване.

Най-интересната част от книгата е главата за болестите и еволюцията. Какво искаш да покажеш с нея?

Инес Субашка: Искам да покажа колко е умно тялото и как толкова години еволюция не могат да бъдат игнорирани. Как всяко едно нещо, което се случва е адаптация и че околната среда има много по-голямо значение, отколкото подозираме. Да покажа на хората, че понякога болестта е само отражение на средата, в която сме. Тя е по-скоро симптом, който може да стане излишен, когато съберем смелост да пресътворим средата си – после тялото само ще последва.

Засягаш и една доста нашумяла тема – за хранителните разстройства. Защо пишеш толкова много по тази тема?

Инес Субашка: На първо място, защото аз самата се борих с хранително разстройство много време. Бих казала, че това е най-големият ад, през който можеш да преминеш. За другите изглеждаш цял, а вътрешно се разпадаш. Хранителните разстройства са сложна тема, но мисля, че открих доста важни неща за това какво предизвиква емоционалното хранене, с което се борят толкова много жени и ключът е именно в храненето и начина на живот. В повечето случаи, проблемите с емоционалното хранене започват именно с решението да минеш на диета – но от диетите, които те лишават и ограничават. Така, емоционалното хранене се превръща в инструмент на тялото да си набави това, от което го лишаваме, докато сме „стриктно на диета“.

Планираш ли следваща книга?

Инес Субашка: Разбира се! Вече я пиша и лично за мен, тя е още по-важна от първата.

Всеки може да закупи „Генът IFS“ ТУК>