Известният у нас йеромонах Никанор, игумен на Гигинския манастир и доц. Нушев гостуват в поредицата „Знаците“. Те разкрива пред нас велика тайна на християнството
Разговорът на Ива Сапунджиева с йеромонах Никанор и с доц. Нушев е изключително интересен и полезен.
Чрез него масовият българин се докосва до една много по-висша духовност, която е отредена на монасите.
Не случайно разговорът се провежда точно с отец Никанор.
Той е нагледен пример за това как стремежът към най-дълбока и висша духовност прави трансформации с хората.
Отец Никанор е завършил „Мениджъмнт“ в УНСС. В САЩ е работил на Уол стрийт като финансов анализатор и брокер на ценни книжа.
Точно в Америка той става част от един непонятно за нас динамичен свят на фондовата борса и капиталите, които ежеминутно се въртят с бясна скорост.
Отец Никанор за пореден път се убеждава, че само финансовото благополучие не е достатъчно на хората да бъдат щастливи. Напуска Уолстрийт и става монах.
Както сам коментира, поколения наред българи насила са били откъснати от православната вяра след 1944 г. Затова днес ние сме малко грамотни по важните духовни въпроси, които са залегнали в религията.
Исихазмът стои в основите на монашеството, коментира отец Никанор.
Това е правилният начин да се комуникира с Отвъдното. Под Отвъдно разбираме контакти със светиите, с ангелите и със самия Бог.
Чрез исихазма се постига докосване до Рая още, докато човек е жив на Земята.
Светският човек също има нужда да се докосне до Рая, докато е жив. Но на него това му е трудно, дори невъзможно.
Докато за монаха е много по-лесно, защото той се отрича от света.
Отричане от разбиранията на светските хора – светските постижения, светските забави, светските страсти, светските мечти и светското любопитство.
Доц. Нушев обяснява, че големите духовни учители и основатели на монашеството като Свети Антоний Велики, Свети Атанасий Велики, Свети Василий Велики се приемат като основатели на исихазма.
На Атон, Света гора има монаси, които усилено практикуват исихазъм.
Тези монаси са членове на някое монашеско братство към някой манастир, но те се отделят и от своите братя монаси.
Скрити от целия свят, те прекарват дълги часове в молитви.
Молитвата се провежда по 3 начина.
1 – Словесна молитва – която изричаме на глас или тихо я шептим;
2 – Молитва на ума (умната молитва);
„Боже, Иисусе Христе, помилуй мене грешния.“
Когато монахът е сам, казва я на глас. Когато е сред други хора я казва наум.
3 – Безмълвна молитва – най-съвършената форма е, когато умът и тялото постигнат хармония. Това е молитва на сърцето.
В този мистичен акт думите отсъстват, защото се получава свръх разумно общение с Бога.
Молитвата започва да върви без човекът да влага воля в това.
Това, което се случва в един такъв момент е отвъд словото, отвъд ума, отвъд разумните форми на човешкото общуване.
Духовните стремежи на исихастите са да постигнат това състояние на безмълвна молитва.
Както сърцето пулсира и човек диша, което показва, че тялото е живо, по същия начин исихастите смятат, че умът и сърцето трябва да бъдат в постоянно единство и да живеят в молитва.
Тази молитва се превръща в естественото състояние на душата.
Но преди монахът да достигне до това блажено състояние на душата, той трябва упорито да се моли.
Молитвата не се извършва само в моментите на богослужение. Монасите се молят и докато работят.
Когато праведниците достигнат до най-висшата степен на святост, те се превръщат в духовни учители на останалите или основават манастири.
Така техният живот става обърнат към нуждите на хората от света.
Духовните практики на монасите не могат да се извършват без духовен наставник.
Още изключително интересни и полезни факти ще научите от въпросите на Ива Сапунджиева, от отговорите на отец Никанор и на доц. Нушев от видеото долу.