Денят 20 август е важен за всички християни. Почитаме велик старозаветен пророк и смели български християни – мъченици. Честит Имен Ден!
Свети пророк Самуил е един от великите старозаветни пророци.
Той бил изпратен на Земята през XI век пр. Христа.
Неговата мисия била свързана с укрепване вярата на еврейския народ в труден момент от неговата история.
След тежки войни, филистимците имали надмощие над евреите и взели като трофей Светия Кивот.
Тогава Свети пророк Самуил трябвало да намери сред народа на Израил онзи най-достоен и смел владетел.
Този владетел можел да се противопостави на филистимците, за да си върнат обратно Светия Кивот.
За първи цар бил избран Свети цар Давид, а неговият син издигнал храма на Соломон.
В този храм бил поставен и Светият Кивот, върнат обратно от филистимците.
Години по-късно еврейският народ паднал под вавилонско робство.
Светият Кивот изчезнал и до днес никой не знае къде точно се намира.
Носят се стотици легенди, но дали някоя от тях отговаря на истината, никой не може да каже.
Както всеки един от старозаветните пророци и Свети Самуил предсказвал идването на Спасителя на света.
Свети пророк Самуил доживял до дълбока старост и починал в древния град Рама.
Имен ден празнуват Самуил, Самуел, Самуила, Самуела.
Не е имен ден, но на 20 август БПЦ почита паметта на 37 мъченици Пловдивски.
През 304 г. 37 мъже от Филипопол (Пловдив), заедно със Светите Мемнос и Севериан приели мъченическата смърт в името на Христа.
Днес в Пловдив храмът, свързан с техния мъченически подвиг, все още съществува.
Той се нарича „Св. Св. Константин и Елена“ и е разположен в Стария Пловдив.
Храмът е бил издигнат на мястото, на което пловдивските християни приели мъченическата смърт.
По време на Апелиан – управител на Филипопол, християните били в немилост.
Заловили тези 37 мъже християни.
Вкарали ги в подземията на града. Там, където се намирали охранителната и укрепителната система.
Днес там се над земята се намира известната Хисар капия.
В началото римския управник увещавал християните да се отрекат от Христос.
Ще пощадят техния живот и ще ги пуснат по живо по здраво.
Те категорично заявили, че няма да се откажат от правата вяра, която изповядват.
След това всичките 37 християни били изгорени.
Приемайки мъченическата физическа смърт, техният духовен подвиг се наредил до този на най-великите светци и мъченици.
