Проф. Дамян Попхристов обяснява какви езотерични постулати са залегнали в богомилското учение и по този начин разкрива пред нас един различен и непознат свят
По време на конференция в Шумен, проф. Дамян Попхристов – един от големите български изследователи и познавачи на богомилското учение запозна присъстващите и нас зрителите с изключително любопитни, но и полезни аспекти от мъдростта на богомилите.
Двата основни езотерични въпроса в богомилското учение са свързани с Тайната вечеря и с Възкресението.
Богомилското учение е оригинално езотерично учение, създадено от най-малкия син на цар Симеон Велики Боян Мага.
Рождената дата е 12 и 13 април 928 година.
На тези дати във Велики Преслав Боян Мага посвещава първите 21 апостоли.
Докато властите се усетят да го преследват, това учение за отрицателно време завладява цяла Европа и цяла Мала Азия. Според данните на Марко Поло достига чак до Китай.
В това учение присъства учението за кармата и прераждането.
Един от девизите е „Свобода, равенство, братство“, което днес се преписва на френската революция, но то е изцяло богомилско. Но има една добавка, която казва: „Свобода, равенство, братство чрез любовта.“
Енергията на любовта е хармонизиращ фактор в света, и е залегнал в учението на богомилите.
Според богомилите Господ може да прости всички грехове и грешки с изключение на липсата на радост, защото дори и трудностите ни се дават за наше добро.
Какво представлява Възкресението?
Иисус Христос никога не е искал да бъде обожествяван и никога не е искал да се създава църква от това, което той прави.
За това свидетелства ученикът на Иисус Свети Йоан Богослов.
Единственото евангелие, което богомилите признават е Йоановото евангелие.
Едното му произведение е „Тайната книга на Йоан“, което отдавна е обявено за апокрифно. В него е записано абсолютно всичко, което Свети Йоан и Иисус Христос са коментирали.
Там се говори за перфектното човечество или т.нар. Бяло братство, в което членуват най-извисените същности, които отговарят за доброто и за любовта.
Там се говори за прераждане и за карма.
В края на живота си Свети Йоан пише втора книга, в която се разкайва, че макар и неволно е участвал в изопачаване на Христовото учение.
Светите Петър и Павел създават църква от Христовото учение, но това не е било желанието на Иисус.
В стремежа си Свети Петър да накара хората да се вслушат в учението на Христос той акцентира само върху чудесата, които прави, защото е Богочовек – виното и водата, възкресяването на Лазар и други, както и Възкресението на Христос.
Това Възкресение се превръща в една фокусна точка като отново изтъква неговата божественост.
Свети Петър внушава, че Възкресението е награда за праведните и тази теза битува в църквата и до днес.
По този начин се насажда страх сред хората. Страхът води към подчинение и към лицемерие.
Свети Йоан казва друго нещо. В думите на Иисус Христос се съдържало най-просото всемирно послание „Обичай ближния си!“
В това се заключава огромното познание, че всеки един от нас е Божие създание – елемент от Божествената реалност, която е вечна и е неунищожима.
Всеки човек ще възкръсне. Дори и най-големият престъпник, както и най-праведният човек, защото това е смисълът на Вселенския закон, в който смъртта не е край. Тя е само един преход.
Но е важно всеки един от нас да изгради Христос в себе си, за да може да живее в хармония със себе се и с околния свят. Това означава да изградиш любов, истина и мъдрост.
Когато човек успее да изгради това, той става свободен.
На християнския събор в Константинопол триединството Бог Отец, Бог Син и Светия дух е отделено и е определено като нещо далечно и недостижимо за нас хората, въпреки, че ние трябва да се стремим към него.
За да го постигне това нещо му трябва посредник и това са църквата и свещеничеството.
От този момент започва робуването – хората стават подвластни на църквата.
Съвестта е връзката на човека с Бога – съвестта е коректив до каква степен човек следва Божия път и до каква степен се отклонява от него.
Разликата между страх и съвест е като северен и южен полюс.
Един от постулатите на богомилите е да се работи, за да бъде занижено човешкото его и да може чрез служение да се помага за общото благо.
Не се отчита фактът, че именно богомилите са допринесли за техническия напредък на Европа в най-прекия смисъл на думата, подчерта проф. Попхристов.
Тъкачният стан е изобретение на богомилите, затова са ги наричали тъкачите.
Пресата за вино е тяхно изобретение, както и най-първите протези.
Тайната вечеря и причастието според богомилското учение.
Според богомилите няма тайнство над това да се четат молитви над един хляб и той да стане тялото Христово.
На Тайната вечеря Иисус разчупва хляба и налива виното като зарича своите ученици да му ядат тялото и да му пият кръвта.
Виното е символ на трансформациите – гледайте на живота като на едно вечно преобразувание.
Хлябът и тялото е всъщност словото и духът Божий.
Тайната вечеря е общението на всеки един индивид с божествената реалност.
Природата е тялото на Иисус Христос, а водата е паметта на Господ.
Богомилите са били изключително прецизни преди да поемат и една хапка храна.
Точно богомилите залагат на трите най-важни аспекта на светлината – бялото, зеленото и червеното – енергиите на Саламандъра, които са всъщност и нашия български трибагреник.
Първият български трибагреник е бил развят от Георги Сава Раковски, който бил посветен и се занимавал с богомилското учение, включително и светлината на Саламандъра.
Още любопитни факти за богомилското учение можете да научите от видеото по-долу.
Брътвеж от началото до последния ред.