Италианските медии разпространиха тъжната новина, че световноизвестният майстор на перото Умберто Еко почина
Както писаха в „Ла република”, Умберто Еко боледувал от рак, който прекъсна земните му дни, но все пак на преклонната 84-годишна възраст.
Българските читатели добре познават произведенията на Умберто Еко „Името на розата”, „Махалото на Фуко”, „Островът от предишния ден”, „Пражкото гробище”, „Баудолино”, „Семиотика и философия на езика”, „Трактат по обща семиотика”, „Пет морални есета”, Изповедите на младия романист”, „За литературата” и други.
Умберто Еко винаги е казвал: „Аз съм философ, пиша романи само през почивните дни” и „всяка история разказва история, което вече е била разказана”, писаха във Вести.
Последният роман на големия Умберто Еко е „Нулев брой”.
Кой е Умберто Еко?
Роден е на 5 януари 1932 г. в гр. Алесандрия в Северна Италия.
Баща му е счетоводител, мобилизиран в 3 войни.
Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза „ex caelis oblatus” – „дар от небесата”.
Младият Умберто Еко е възпитан в католически училища.
Следва средновековна философия и литература в Торинския университет. През 1956 г. публикува своята първа книга „Естетиката на Тома Аквински”, която е разширен вариант на неговата докторантура.
От 1956 г. до 1964 г. работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI.
По същото време чете лекции в Торинския унивеситет.
През 1959 г. става консултант в издателство, където започва да разработва идеите си в семиотиката.
В трактатът „Отворената творба” от 1962 г. Умберто Еко излага своята фундаментална теория, че всяка творба се състои от безкраен набор от знаци и заради това е отворена за безброй възможни интерпретации.
През 1963 г. Умберто Еко се присъединява към „Gruppo 63″ – италианско авангардно движение на художници, музиканти и писатели, които търсят нови форми на литературно и естетично изразяване. Членството му в колектива вдъхновява бъдещата му работа.
През 1975 г. писателят става професор в Болонския университет и публикува „Теория на семиотиката”.
В края на 70-те години вече е разпознаваем експерт и философ, но едва с първия му роман, „Името на розата” от 1980 г., става известен извън академичните среди.
Историческата мистична творба, в която са вплетени любимите научни сфери и теории на Еко, през 1986 г. е превърната във филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя.
Умберто Еко е доктор хонорис кауза на над 30 университета по света, почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международният форум на Юнеско.
Умберто Еко е женен от 1962 г. за германския изкуствовед Ренате Еко. Двамата имат син и дъщеря.
Дълбок поклон пред големия талант и личността на Умберто Еко!
Неговите произведения ще бъдат четени, докато свят светува!
