Разкриха пазена тайна на проф. Стивън Хокинг
Личността на емблематичния проф. Стивън Хокинг винаги е предизвиквала интерес. Той е един от най-великите учени на ХХ и началото на ХХI век
Известната актриса Шърли Маклейн лично познава проф. Стивън Хокинг и разкри някои негови тайни.
„Стивън Хокинг е прекрасен пример на илюзия, въплъщаваща начетеност, но и практичност.
Той изглежда прикован към инвалидната си количка, неспособен да помръдне нищо, освен дясното си око. Но аз вярвам, че пътува и се движи с повече устрем и любопитство от всеки друг жив човек.
Убедена съм, че напуска тялото си и се втурва в изследване на Космоса, след което се връща да разказва за черни дупки и извънземни цивилизации.
Познавам го, защото за известно време имахме един и същ издател.
Той държи на бюрото си в Кеймбридж две снимки – на Мерлин Монро и на Алберт Айнщайн.
Каза ми, посредством електронния си стол, че „очертанията на Вселената са красиви, като тези на госпожица Монро“.
Проф. Стивън Хокинг е един изключителен човек и учен
Сподели с мен също, а го е заявявал и публично, че се смята за преродения сър Исак Нютон.
Роден е точно 300 години след смъртта на сър Исак Нютон и е шеф на катедра „Нютон“ в Кеймбридж.
Стивън Хокинг е едновременно величав и обикновен човек.
Интелектът му не знае граници, но мен ме привличат неговата духовитост и чувство за хумор.
Когато беше по-подвижен, го наблюдавах как весело маневрира със своята „златна“ инвалидна количка по улицата на Кеймбридж, предизвикателство за всеки, който би му се изпречил.
Стивън Хокинг е превърнал в кариера изучаването на своето въображаемо пътешествие из Космоса, при което използва любопитството си като средство да преодолее „привидната“ реалност на дните си в инвалидната количка. Доволна съм, че тъкмо такъв, опиращ се на доказателства учен, ми помага да потвърдя тезата си за самосъздадената илюзия.
Стивън е чужд на всякакво самоокайване и знае, че е по-значителен, отколкото изглежда.
Веднъж му каза: „Онези, което мислят, че не вярвам в Бог – не ме познават.“
Вдигна очи нагоре, сякаш за да ми покаже, че вижда „всичко, което го има“, и си представях как си мисли: „Вдъхва много повече преклонение от човешките ни дефиниции за Бог.“
Казах си: „Ами ако той вижда много повече от всеки друг, тъкмо защото не го е грижа особено за физическото му състояние?“.
Това ли е посланието на дългите му години живот без материалистични приоритети?
Не е ли „създал“ той осакатилата го болест, за да се научи да бъде зависим от болногледачи и добрината на чужди хора, тъй че изцяло да освободи ума си за преследване на познание.
Ами ако неволно е избрал да превърне себе си в пример, за да покаже на нас, останалите, че космическите пътешествия и разбирането на Вселената са достъпни, независимо от физическото състояние и обстоятелствата?
Ако Иисус е избрал да умре в състояние на мъченичество, то и Стивън Хокинг може да е избрал да живее в двойствено състояние на съществуване: видима физическа слабост и невидимо познание, и мощ.
Ами ако цялата реалност е илюзия?
Във всеки случай това е велик Разпети петък, независимо дали Иисус е умрял на Кръста или не.
Накарал ни е да повярваме, че се е простил с живота, заради нашите грехове и може би го е сторил.
Питам се как би определил нашите „грехове“ днес.
Би ли звучал като хипи левичар, залитащ по вярванията „Нова епоха“?
За своето време е бил без съмнение „Нова епоха“. Всичко старо пак е ново.“
Превод от английски Надя Баева