Съсипана съм от личната си драма и не зная по кой път да поема
В личната ми драма няма никакъв лъч надежда. На двадесет и пет години съм и до месец ще ставам майка. Бременността ми обаче не ми носи радост. Идват светли празници, но около мен е тъмнина.
Защото, за съжаление ще имам бебе от неподходящия човек. Всичко беше добре, преди да забременея и след като това се случи, той се изпари като дух. От него ни вест, ни кост, не мога да го открия никъде. Но и в семейството ми нещата са крайно объркани. Човекът, от когото ще родя ми помогна финансово, защото майка ми претърпя операция от рак на женските органи. Но така се случи, че забременях от него. След това обаче изчезна. Моите родители са разведени, а баща ни не се е интересувал от мен и сестра ми, след като ни изостави.
Тогава аз бях в ученичка във втори, а четвърти клас. Той вече си има друго семейство и две деца, като преди това отново е бил женен, от който брак ние имаме още един прероден брат. Но не поддържаме връзка с нито едно от неговите деца. Сега не зная какво да правя. Не мога да се справя сама с отглеждането на детето си, а не искам да го оставям в дом.
Нямам финансова възможност и нямам помощ от никого. Живея в момента с друг човек, който обаче не иска да отглежда чуждо дете. А аз не мога да си позволя да излезна сама на квартира и да се грижа сама за себе си и за бебето. Майка ми също е зле, пък и самите ние живеем под наем. При сестра ми положението изобщо не е розово.
В пълна безизходица съм и не зная какво да предприема. На кръстопът съм и сърцето ми ще се пръсне от проблема. Няма никакъв шанс човека, който е до мен да ми помага с детето, самият той не го иска. Драмата ми е голяма, направо ще се побъркам от проблема. Дано се намери някой да ми помогне, макар и само със съвет.
