Колкото повече навлизаме в света на духовността, толкова повече трябва да си даваме сметка за много неща – Господ и онова, което трябва да знаем
„Бог призовава всички нас, които Го обичаме, да разпънем себе си на кръст като Него.
За да дойде душевното възкресение и духовното наслаждение. Зимата е сурова, студът е мъчителен, но Раят е наслада.
Повдигнете очи и погледнете към Небесния Йерусалим, където доволството, радостта и благодатта ще царуват во веки веков. Каква радост, какво блаженство да имаш живот вечен с Бога…
Ето защо, чеда мои, нека се даряваме с взаимна любов, защото там всичко е любов и у когото няма любов, той няма да влезе в Небесния Йерусалим.“
Старец Ефрем Аризонски
Свещеник Васил Василев:
„Скръбта по Бога е дълбоко съжаление и скръб за извършения грях, за нараняването на Божиета правда.
Светската скръб е съжаление и страх от последствията на извършения грях.
Скръбта по Бога променя и води до спасително покаяние. Светската скръб не променя сърцето и води до смърт.
Петър се отрече от Христос, но преживя „скръб по Бога“ и се покая искрено. Юда предаде Иисус, но преживя „светска скръб“ и страх от последствията и се обеси.
„Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Иезекия плака горко.“
По-нататък се казва, че Господ е чул молитвите и е видял сълзите му, затова му даде още 15 години живот.
Не е ли велико?! Господ винаги откликва на искрено ридаещо сърце пред Него. Той копнее да види ревност към Него, иначе хладнокръвието не би ни помогнало, колкото и истинско да го фалшифицираме в покаяние, просто то не работи.
Сигурно всеки един е изпадал в труден момент, и вярвам, че всеки от нас е бил в безизходна ситуация.
Обаче представяте ли си да изпаднем в такъв критичен момент в който Бог да ти проговори и да ти каже, че ще изиска душата ти след няколко дена! …
Какво правим тогава, какво ще изпита нашето сърце и какво ще се случи с душата ни?!
Няма ли да забравим всичко глупаво и нищожно, което е било под внимание в нашия живота? …
Няма ли уж ценните неща, които сме зачитали да станат съвсем незначими, дори изгубени?
Аз вярвам, че тогава бихме плакали и ридали горко пред Бога за неговата милост и Неговата изкупителна сила.. и вярвам, че Господ иска да имаме същата стойност от нашето сърце, когато Го търсим.
Смятам, че иска да разпънем душата си пред Него, за да може Той и единствено само Той да обитава там.“
*********
На какво сме се превърнали…. Само да казваме – „Бог е с теб братко или сестро, Той ще се погрижи за нуждите ти.“ Вместо да отдаваме сърцето си и истински да страдаме така, както за собствената си нужда.
Бог не каза ли, че ако сме направили нещо добро на някой, то на Него сме го направили. И ако ние не скърбим за ближния, то няма как да скърбим за Бога.
Нашата скръб към близкия ще ни приближи повече към Господа, тогава и Той ще се приближи към нас.
Свети Серафим Светогорец
Църквата е тялото, Христос е главата.
Чрез апостолите и светиите всички поколения вярващи са завинаги свързани с Него не по романтичен или философски начин, а тялом и духом, както децата са свързани с родителите и прародителите си.
Чрез апостолското наследничество на Православието в образа на ръкополагането, всяко следващо поколение бива изпращано от предишното за продължаване на Христовата мисия.
От Възкресението до ден днешен заветът на Христа се предава от жив човек на жив човек вече 2000 години. Всеки днешен свещеник е представител на епископа, който е пратен от епископ преди него, който е пратен от епископ преди него, … и.т.н. чак до поколението на Св. Игнатий, ръкоположено и пратено от самите свети апостоли, които пък са пратени от Христа, както пише в Новия Завет.
Ако някой не вижда и не проумява пророческия смисъл на тази жива верига от вяра и любов, той не може да разбере значението на църквата, колкото и да го убеждават.
Свещеник Васил Василев
