Лична драма или поредно безумие?
Не зная дали имам сили да повярвам отново, след личната си драма. Разочарована съм от мъжете, а съм само на 23 години. Запознах се преди четири години с един мъж, тогава наближаваше 30 години. Преди това нямах сериозна връзка и си помислих, че той е мъжа с главна буква. Беше чаровен, с чувство за хумор, малко ревнив, но в реда на нещата. Имам само майка, баща ми е починал, когато съм била на 5 години.
Мама се ожени повторно и имам природен брат, но баба ми ме изгледа. Сега и нея я няма и се чувствам в безтегловност. Затова се съгласих да заживеем заедно. Той беше целия ми свят, беше мил и грижовен. Но един ден внезапно в квартирата ни пристигна непозната жена. Оказа се, че това е бившата му приятелка, от която той има дете, на две години. Сякаш мълния премина през мен. Светът ми се разруши. Не пожелах нито да бъда повече с него, нито да му дам втори шанс. Той ме излъга, това беше непростимо.
Той направи всякакви отчаяни опити да се съберем, но аз бях непреклонна. В света най-много мраза лъжата и предателството. Дълго близах раните си и накрая се запознах с едно момче по чата. Той беше от друг град. Срещнахме се, разговаряхме, много ми допадна. Той обичаше спорта, да катери планините, не беше обикновено момче, което го вълнуват дискотеки, пиене и пушене. Заплени ме как разсъждава и изобщо светогледа му, както и неговия интелект. Не след дълго ми призна, че не може без мен и иска да заживеем заедно.
Съгласих се и отидохме на квартира в неговия град, защото той дотогава живееше само с баща си. Неговата майка беше починала преди няколко години.Всичко с него беше „уау”, цветя и рози, но за кратко. Един ден, когато пазарувах в кварталния магазин негов „приятел” ми сподели ужасна вест.
И тя бе, че бившата му приятелка очаквала дете от него, но той не искал да го признае. Момичето било отчаяно, нямало средства, родителите й загинали в автомобилна катастрофа. Наскоро починали баба й и дядо й, които я гледали. Нямала никаква опора и сега той, човека, в който вярвала и обичала я предал. Как можех да реагирам? Сякаш ада се стовари на главата ми. Мога ли след тази лична драма да повярвам отново?