Мисля, че личната ми драма ще ме съсипе
Личната ми драма е огромна, така си мисля. Животът ми до моите 55 години беше почти безоблачен. Съпругът ми е на 61 години. Имаме прекрасна дъщеря, омъжена и внуче на три годинки. Семейството ми беше задружно и сякаш облаците не спираха при нас, буреносните. Мъжът ми има добър бизнес и не ми даваше да работя. Грижех се за дома, семейството и нищо не ни липсваше.
Докато един ден реших и аз нещо да правя, започнах почасово работа в една рекламна агенция. Имам все още атрактивна визия, поддържам се и не ми личат годините. Често са ме правели с десетина-петнадесет години по-млада.
Този ден вместо в седем вечерта се прибрах още към четири и половина следобед. Външната врата беше заключена и си помислих, че дъщеря ми е дошла и просто не е дръпнала клюка. След дълго и продължително звънене на вратата се показа моя. Рошав, гледаше уплашено, гузно, смутено. В това време от тоалетната се измъкна една наша комшийка. Тя беше с година и ли две по-голяма от мъжа ми.
Идваше от време-навреме у дома, давахме й да се нахрани, взимаше и пари назаем, които „забравяше” да върне. Намерих чорапогащника й на спалнята си. Погнусена избягах при дъщеря си. Разказах й цялата история, тя и зетя ме подкрепиха.
Не след дълго пристигна и мъжа ми. Кълнеше се, че само мен обича, това било просто нагон, тя му се предложила и все в този дух. Много съжалявал, повече нямало да се повтори, никога не бил ми изневерявал, за него съм единствената, все в този дух.
Нямах дом, пари и професия, затова се върнах при него. А как се стараеше, дори ме заведе на почивка в чужбина. Държи се като влюбен хлапак, но аз не мога да му простя. Хем го мразя, хем го обичам и чакам отново да кръшне. Някой ще каже, лична драма.