Част от най-големите научни достижения на човечеството са били получени не в реалността, а по време на сън
Такъв е случаят със знаменития руски учен енциклопедист Дмитрий Иванович Менделеев, който вижда по време на сън вижда своята Периодична система на химичните елементи.
Подобен е случаят с немския химик Фридрих Кекуле, който отново по време на сън вижда змия, захапала собствената си опашка, а като резултат се появява молекулната структура на бензина.
Френският философ, физик и математик Рене Декарт пък сънува някаква отворена книга, а след това дух му съобщава, че приживе той трябва да докаже огромната важност на различните математически принципи в изучаването на естествения свят от човека.
Известният индийски математик Сриниваса Рамануджан заявява, че именно насън се сдобива със своите уравнения, които индуистката богиня Намагири му пише лично.
Немският физиолог и анатом Фридрих Бурдах твърди, че идеята за кръвообращението в човешкото тяло му се е присънила.
Датският физик Нилс Бор пък вижда по време на сън атомната структура под формата на Слънчевата система – ядрото (Слънцето) и електроните (планетите), въртящи се около.
Канадският физиолог и лекар Фредерик Бантинг открива формулата на инсулина, сънувайки я.