Личната ми драма ме разби окончателно!
Личната драма за всеки е индивидуална, но очаквам вашия съвет.Може и други да имат подобна съдба, затова споделям, макар и онлайн. Питах се къде сгреших и защо на мен се случи това, но изход не виждам.
Аз съм на 39 години и имам девет годишен брак зад гърба си. Имам и две деца, близначета. Момиченцата са огромната ми радост, а от съпруга си съм отвратена и погнусена.
В началото беше друг човек, мил и внимателен. После се промени коренно, залитна по чашката. Понякога не се прибира по цели нощи. Започна да ме нагрубява, да ме обижда, дори вече ми и посяга. Това ми накара да го намразя и да ми стане безкрайно чужд. Вече не се забавляваме, нищо не правим заедно, нито пък имаме личен живот. Исках да го напусна, но той се затръшка, заплаши, че ще си сложи край на живота. Твърди, че безкрайно обича нашите прекрасни слънчица и ще се промени.
Много е ревнив. Постоянно ме обвинява, че има други мъже в живота ми, но аз наистина нямах. Не ми дава да започна работа, защото вечно подозира, че някой ме сваля. С поведението си окончателно ме отблъсна и аз срещнах любовта.
Той беше мой съученик от гимназията. И той беше женен, но ми разкри, че нещата с половинката му изобщо не били розови. Имали едно дете, но вече се отчуждили, тя не била на неговото духовно ниво. Заедно сме от година и половина. Всичко започна на шега, приятелски, но нещата се задълбочиха. Срещахме се тайно и аз се влюбих.
Той също, като се кълнеше, че аз съм любовта на живота му и иска да бъде с мен докрай. Градеше планове за общото ни бъдеще, докато един ден разбрах истината. Жена му била бременна. Почувствах се използвана, ужасно наранена. Той твърдеше, че нещата станали случайно, той не я обичал, но така се получило, бебето не било планувано, врели некипели.Той не искаше да се разделим, но аз сложих край. Сега съм там, откъдето тръгнах, от изходната позиция. Само при мен ли личната драма е толкова без изход?