Това, което изживявам е огромна лична драма
Въпреки че съм само на 19 години, личната ми драма е безкрайна. Не мога да се отърся още от кошмара, в който продължавам да живея.Родена съм в малко селище. Родният ни баща ни заряза, когато бях на пет годинки. Имам по-голям брат, а майка ми ни изгледа почти сама. Беше ни много трудно, имаше вечери, когато се лягахме гладни. Мама работеше, но парите никога не стигаха.
Баба и дядо също помагаха, докато бяха живи. След като брат ми завърши средното си образование, замина за столицата, за да си търси късмета. Започна работа, но плаща квартира, а и заплатата му не е висока. Вече живее с едно момиче и двамата се оправят сами.
Преди пет години мама се събра с един мъж. Той беше от съседно село и отначало нещата вървяха добре. Вторият ми баща е техник и поправя уредите на съселяните ни.
Малко ни олекна, но за кратко. При всеки възможен случай ме обижда, кара ми се, дори ме удряше и понякога не ми даваше да ям.
Майка ми не смееше много да му се опълчи, защото той вадеше повече пари от нея. Живеехме в истински ад. Тя не искаше и да го изгони, защото щяхме да гладуваме още повече.
Личната ми драма не свърши, а продължи. Ужасът започна един ден, когато мама отиде за купи хляб. Пастрокът ми просто дойде в моята стая и ме насили. Заплаши ме, че ако гъкна ще се случи нещо лошо на мен и на майка ми.Мълчах от страх, за да не ни нарани, а той идваше всеки път, когато мама я нямаше. Понякога и през нощта, защото майка взимаше приспивателни. Опитах се да й кажа, но тя не повярва.
Тогава, след като навърших 18 години, избягах в големия град. Намерих си работа. Помислих, че и за мен има щастие. Запознах се с едно момче, дори заживяхме заедно. И….след около половин година и той започна да ме бие, и тормози. Кошмарът ми няма край, няма къде да отида. В пълна безизходица съм. Дайте ми съвет, как да постъпя в личната си драма.
