Украински изследователи считат, че Великият Сфинкс е на възраст от около 800 хил. години
Александър Паркоменко и Вячеслав Маничев от Украинската академия на науките представят резултатите от своите изследвания на Международната конференция по геоархеология и археоминералогия, проведена в София.
По вертикалните стени на Великия Сфинкс се откриват не следи от пясъчна ерозия, а от вълни, като самата им морфология е подобна на тази по крайбрежните линии. Цялостната геоложка структура, както и композицията на самите варовикови стени навеждат на заключението, че основният фактор за постепенното разрушаване на древния паметник не е пясъчната ерозия, а енергията на вълни.
По време на периодите плейстоцен и холоцен в района на Великия Сфинкс има сладководни езера, намиращи се в близост до Нил, като следите от най-дълбоката ерозия по самия паметник съвпадат с водното равнище през ранния плейстоцен.
Науката обяснява ерозионната линия с хилядолетното въздействие на пясъка и вятъра, но според учените това не обяснява липсата на подобни следи по лицето на Великия Сфинкс. Според тях различните слоеве бразди, намиращи се по основата на древния монумент, са образувани от хилядолетното въздействие на вълни. Учените считат също така, че морското равнище , отговарящо на най-високите улеи, е от периода калабрий – преди окоо 800 хил. години.
