В нашия Славянобългарски Зографски манастир на Света Гора, Атон се съхраняват безброй много светини. Една от тях е чудотворна икона на Божията майка
Тази чудотворна икона на Пресвета Богородица се нарича “Акатистна”. Но я наричат още и “Пожарна”. Тя се намира в малката манастирска църквица “Успение Богородично”.
Другите две големи чудотворни икони на Божията майка в Зограф са „Проговорившая”, която се намира в олтара на голямата манастирска църква “Свети Георги”. И “Закланата”, изложена за поклонение в манастирския храм “Св. Св. Кирил и Методий”.
От настоящия игумен на Славянобългарски Зографски манастир архимандрит Амвросий научаваме любопитни факти за делата на Божията майка и вярващите.
В далечната 1276 г. чудотворната икона на Пресвета Богородица “Акатистната” се намирала на около 2 км от манастира в местността Херово.
Зографски монах четял акатист към Пресвета Богородица, когато чул нейния глас. Дева Мария му казала да се върне в манастира и да предупреди игумена, че идват лоши люде. Те са против Христовата вяра и ще извършат големи поразии.
Монасите, които не се страхуват да бранят своята вяра, да останат в манастира, другите да избягат и да се скрият.
Игуменът на Зографския манастир събрал всички монаси. Поръчал всеки да реши сам за себе си, както заръчала Божията майка. Който се страхува от смъртта, да бяга и да се скрие в околностите.
Който не изпитва страх и има силна вяра, да остане вътре.
В манастира останали 22 монаси. Сред тях бил игуменът и още 4-ма обикновени хора, които работели там.
В Зографския манастир дошли римокатолици, които вече опожарили Ватопед.
Монасите и другите мъже се заключили в кулата в двора на манастира.
Когато дошли нашествениците, те запалили огън и пожарът тръгнал нагоре.
Докато изгаряли, монасите чули глас отгоре, който ги окуражил, че наградата, която ги чака на Небето ще бъде огромна. Това станало на 10 октомври, когато почитаме паметта на 26 Свети зографски мъченици.
Всички изгорели живи, останал само 1 монах на име Партений. Той паднал от кулата обгорен, но живял още 30 дена. Именно той разказал на онези монаси, които се върнали в манастира по-късно какво се е случило.
Кулата, в която монасите и другите мъже станали мъченици, стояла в двора на Зограф до 1873 г., когато била съборен от монасите, за да не се срути.
На нейно място днес се намира паметник, на който са изписани имената, но само на загиналите монаси – не са известни имената на другите 4-ма също смели мъченици за вярата: игуменът Тома и монасите Михей, Варсануфий, Кирил, Иларион, Симон, Киприян, Яков, Сава, Иов, Мартиниан, Яков, Сергий, Козма, Мина, Йоаникий, Йоасаф, Антоний, Павел, Дометиан, Евтимий и Партений.
И ако първият път чудотворната икона на Пресвета Богородица “Акатистна” не спаси всички монаси, то през 1873 г. избухнал голям пожар в Зографския манастир.
Монасите си дали сметка, че не могат да потушат огъня и затова изнесли иконата на Божията майка като през цялото време се молели.
Както небето било ясно, за отрицателно време дошли облаци и се излял пороен дъжд, който угасил пожара.
От тогава до ден днешен, на 28 юли зографските монаси правят служби и молебени в чест на Божията майка за благодатта, която им осигурила с проливния дъжд и спасения манастир, припомни архимандрит Амвросий пред „24 часа“.
От Светата обител са благодарни на Югозападното горско предприятие, което дари през 2015 г. своята пожарна кола на Зографския манастир по случай празника на Свети Георги – 6 май, за да могат монасите да се борят сами с честите пожари в Светата обител.
Освен тази чудотворна икона на Пресвета Богородица и другите светини, в Зограф се намират древни богослужебни книги на Свети патриарх Евтимий Търновски, заедно с История славяноболгарская.
За тези книги се грижеше с безкрайна любов йеросхимонах Пахомий – библиотекарят на Зограф.
Наскоро библиотеката е обновена. Изработени са нови дъбови библиотеки, а книгите са обработени с азот против книжни червеи и други паразити.
Монасите от Зограф заслужават уважение за още едно нещо. Те успели да преборят гърците и да запазят името „Славянобългарски“ пред Зографски манастир.
Монаси от другите манастири на Света гора повдигнали въпроса пред управата на монашеската република в Карея, че пред имената на гръцките манастири няма определение за националността, затова и българските монаси да махнат името „Славянобългарски“.
Архимандрит Амвросий и останалите монаси намерили и представили писмени документи, датиращи от създаването на Светата обител, пред които гръцките монаси от Карея не могли да имат повече никакви претенции.
