От 20 юли 2015 г. влизат в сила и в действие редица промени, свързани с трудовото законодателство. Част от тях са свързани с фиксираният 8-часов работен ден
Много работници и служители се сблъскват със следния проблем. Те влизат на работа от 8 до 9 часа сутринта и излизат от 17 до 18 часа вечерта (зависи от продължителността и на обедната почивка).
По времето, през което те трябва да бъдат на своето работно място и да полагат труд, банките, лекарите, поликлиниките, зъболекарите, държавната администрация също работи.
Когато приключи работният ден на работниците или на служителите, цитираните по-горе служби и институции също свършват работа.
Казано по друг начин, за да си свърши човек лична работа или трябва да използва своята обедна почивка или да си вземе ден отпуск.
Сега вече този проблем е решен, научихме от репортаж на Нова ТВ.
От 20 юли – Илинден – работниците и служителите ще могат да полагат труд при гъвкаво работно време. Условието в края на 5-дневната работна седмица да имате отработени 40 часа.
Т.е. ако в понеделник сте работили 8 часа, а във вторник трябва да свършите лична работа, вие ще излезете 2 или 3 часа по-рано, а ще ги наваксате през следващите дни.
Това условие трябва да бъде съгласувано с вашия работодател, вписано в трудовия договор или в допълнително споразумение към него.
Но не всички професии позволяват подобно нещо да се случи, за съжаление.
Лицата, които работят на поточна линия, лицата които сами изпълняват дадена длъжност и няма кой да ги замества – деловодител, касиер, обслужване на външни лица във фронт офис и други.
Затова възможността за гъвкаво работно време трябва внимателно да бъде стикована с вашия работодател.
Другите промени са въвеждане на еднодневни трудови договори.
Позволено е вече малолетните лица да работят до 22 часа вечер. До сега това беше възможно до 20 часа.
До 31 януари на следващата година работодателят се задължава да уведоми своите работници и служители за неползвания годишен отпуск.
Ако работещите откажат да го използват, работодателят може да ги задължи да го направят.
По принцип работодателите са тези, които трудно дават отпуск на своите наемни лица, защото се нарушава ритмичността на работа.
Но има и доста случаи, при които лицата отказват да използват своя годишен платен отпуск с надеждата един ден да бъде компенсиран финансово.
Това се отнася често за лицата преди пенсия или онези, които възнамеряват да сменят своята работа.
