Амин!
Честит велик празник на всички!
ЧИД!!!
Цветница (Вход Господен в Йерусалим) е уникален ден за всички християни.
Не случайно седмицата от Цветница през Разпети петък до Възкресение Господне е най-значимата в историята на християнството. Тази седмица е от изключително значение за вярващите и за онези, които са поели по пътя на духовното израстване.
Седмица е значима и за хората, които изповядват други вероизповедания. Личността на Иисус Христос и неговата мъдрост, както и огромната му саможертва, излизат извън пределите на християнството. Те са общочовешки и общовалидни за всички живи хора.
Цветница – Вход Господен в Йерусалим поставя началото на края на земните дни на Господ Иисус Христос.
Синът Божий знаел какво му предстои, но въпреки това той казва на Отца “Да бъде твоята воля” и смирено понася както възхвалите, така и униженията преди самото Разпятие.
След като на Лазаровден Иисус Христос възкресил починалия Лазар пред очите на толкова опечалени близки и познати, хората за сетен път се убедили, че не е обикновен мъж, а наистина е Синът Божий.
На Цветница Иисус язди своя осел (магаре) и така царствено влиза в Йерусалим.
Посрещнат е с празнични възгласи, а хората застилат пътя пред копитата на осела с палмови клонки. Затова в чужбина наричат празника Цветница “Палмова неделя”.
Ние в България нямаме палми, затова в храмовете ни раздават осветени върбови клонки. Затова празникът Цветница се нарича още Връбница. Така е и в другите европейски православни държави.
Върбата е първият повод да отидете на църква. Вторият е да се поклоните пред празничната икона с лика на Господ Иисус Христос. Третата причина е да бъдете миросани от свещеника в храма за здраве. Да си запалите свещички за здраве и сила на духа, защото следващите дни до Възкресение са специални и страдални.
Не трябва да забравяте, че на път към храма на Цветница трябва да вземете старата върба от иконите и да я изхвърлите в течаща вода – река, вада, поток или да я изгорите в печката. Тя не се хвърля в боклука или в контейнера, защото е преспала в олтара на храма.
След като се приберете от църква, поставете младата върба на вашите икони вкъщи и там тя ще престои до следващата Цветница.
На красивия празник Цветница имен ден празнуват всички с имената на цветя, растения и дървета.
Честито на Цветана, Цвета, Цветанка; Цецо, Цецка, Цвятко, Цветан, Цветелин, Цветелина; Цветомира, Цветомир, Цветозар, Цветозара; Акация, Маргарит, Маргарита, Роза, Ралица; Ела, Върба, Фиданка, Росица, Невен, Невена; Здравко, Здравка, Зюмбюл, Зюмбюла, Карамфил, Карамфила; Кремена, Дилян, Диляна, Детелин, Детелина, Иглика, Камелия, Лилия, Лили, Лилян; Далия, Ягода, Малин, Малина, Петуния; Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафилка, Жасмина, Жаси, Жасмин – повече от 100 красиви имена.
Екипът на topactualno.com поздравява всички с тези прекрасни имена на цветя и Ви пожелаваме здраве, дълъг живот, щастие и късмет!
Не случайно обърнахме внимание на факта, че след Цветница навлизаме в последната седмица от живота на Иисус Христос на Земята.
Цветница е хубав и щастлив ден не само за именниците, но и за самия Иисус Христос.
Въпреки, че все още тече Великият пост, на Цветница е позволено да се яде риба, за да се отпразнува прекрасното събитие – посрещането на Иисус Христос като истински Цар в Йерусалим.
На Цветница хората се веселят и се забавляват, а тези забавления приключват в края на празника, за да могат вярващите още от понеделник на Страстната велика седмица да се концентрират в своята вяра.
Рибата, която вярващите ще ядат, ще влее сили и енергия в изтощените от поста тела за последните най-култови дни от поста.
По отношение на рибата, няма традиция да бъде определен вид, както е на Никулден. Каквато риба обичате и можете да си позволите, приготвена по вашия си начин. В краен случай можете да си отворите и консерва с риба.
Най-важна от целия Велик пост е последната Велика седмица.
През тези дни вярващите ядат все по-малко храна. А на Разпети петък не ядат нищо – в краен случай няколко хапки хляб и няколко глътки вода при нужда.
По този начин те засвидетелстват своето уважение, признателност и преклонение пред саможертвата на Иисус Христос. А той беше пожертван (жертвеният Агнец), за да може неговата пролята кръв да изкупи натрупаните през вековете грехове на хората.
Този факт не трябва никога да бъде забравен.
