Мистерията и загадките на древните българи не са по-малко любопитни от тези на древните траки. И вие ще се убедите сами
За мистерията на древните българи научаваме от Стоил Стоилов.
Говори се, че в дълбоката древност е имало взрив, който причинил огромни поражения върху тогавашното население на Земята.
На Балканите са живели траките, македонците и елините.
Към 4-5 век религиите се променят. Древните българи идват от изток.
Една от религиите е насочена към женското начало и женските божества – тантризъм.
Богинята Бала е млада и жизнена. Всички я почитат.
Бала гхара – домът на Всевишната. Имала е мантра.
В древната държава Гамхара управлявала княгиня Гамхари.
Мадарският конник е жена и се казвала Гамхари.
Тя държи поднос с вазичка за въвеждане в правата вяра.
Мадарският конник е тантристки монумент, обърнат към жените.
Пръчката данда, която жената конник държи, привлича космическата енергия.
Тя достига до корема на коня, но не е забита в корема на лъва. Лъвът е символ на вярата.
На шията на коня има кръгъл предмет. Според каноните на религията е мех, пълен с отрова срещу враговете.
Който проявява по-задълбочен интерес към древните българи няма да се задоволи само с разговора на Стоил Стоилов във „Въпрос на гледна точка“, а ще потърси неговите книги като „Нарекоха се българи“.
Бих желал да доуточня съвсем накратко материала за наименованието България и за личността на Мадарския конник, представен от Милена Христова, за което й благодаря.
Историческите източници споменават много български племена: Оногондури, Олхонтор, Купи, Дучи, Кучигури, Кутригури, Утигури, Севери, бурджани и др.
Защо обаче хората от всички тези племена се нарекли и били наричани българи?
В резултат на дългогодишното ми проучване обяснението за произход от корена „бълг” на българското име се оказа некоректно и се очерта една нова представа за религиозен произход и значение на това име. Тя се гради на изводите за основно индоарийски, скитски и индоскитски произход на българските племена от районите на Североизточен Афганистан и основно от северозападните части на Индийския полуостров. Подробна информация за произхода на българите, причини и години на изселвания, прародина и др. са представени в книгата ми „Нарекоха се българи”, Стоил Трайков Стоилов, 2011, ISBN 978-954-9447-83-5, книжарница „Български книжици”.
Във вековете преди преселението получило ново развитие и широко разпространение почитането на Майката богиня и на женски божества. Вярата в Майката богиня Амба или Бала била разпространена още във ведическата древност, но към момента на преселването тя наново се разраснала чрез тантристкото направление както при будизма, така и при шайвизма. Именно тогава особено силно била почитана богинята Бала, младо, силно и хубаво момиче, една от трите изяви на трилицата богиня. Самата дума ”бала” означава “млад”, “силен”, “върховен”.
Вярата в Бала е била твърде силна по времето на формирането на Велика България от кан Кубрат затова държавата била наречена с името на Бала. Известни и използвани в ритуалите са 1000 възхвалителни имена на Бала. Наричана е “Богиня на града”, но и “Символ на царска/императорска власт и държавност”. Думата “гара, ghara” означава “пещера за обитаване”, “дом”, а в религиозен смисъл и “олтар” на божество. Името България (Balaghara) означава “Домът на Бала”, “Силният дом”, “Младият дом”, “Върховният дом”.
Нещо повече. Наименованието Бала, подобно на това на семитската богиня Баалит се използвало като апелатив (начин за назоваване, несобствено име) за назоваване на Всевишния, на богиня на град или държава. Така името България означава и “Домът на Всевишната богиня”, “Домът на Бала”.
Според религиозните вярвания и текстове от онези времена и като цяло за епохата Кали Юга, в която живеем и ние сега, богинята Бала е единствената и върховната! Майката богиня е неизменна и вечно съществуваща!
Дългогодишните проучвания на древната българска история, представени в книгата ми отхвърлят характерът на ловно-триумфална сцена за изображението на Мадарския конник. В действителност, според направените, проучвания на паметника Мадарски конник е изобразена жена и тя е древна царица, аскет-пътешественик и е била почитана като богиня. Проучването показа, че всички български племена са от районите на днешните Афганистан, Пакистан и Северозападна Индия. Царското племе Оногондури е от поречието на река Кабул, от древната държава Гандхара (Гандара). Населявали са я древни индоарийски племена, племената Сака (Скити), македоно-гърците на Александър Македонски, Бахлики и др. През средата на IV век там се населват и племената Хионити (Оионо). През 515 г. Белите хуни на Михиракула побеждават Гандхара (Гандара > Гондур) в битките и след много жертви цялото й население се изселва на запад под името Оно_гондури. Оногондурите са царското племе на кан Кубрат от рода Дуло и на сина му кан Аспарух, който ги довежда на юг от Дунава. Най-вероятно в 715 година много успешният български кан Тервел разпорежда в чест на 200 годишнината от изселването и в памет на загиналите да бъде изсечен паметника Мадарски Конник. На него е изобразена древна княгиня от Гандхара на име Гандхари. Тя се оженва за цар Дхритарсхтра и става царица на най-голямата арийска държава Куру в Индия. Царят бил млад, хубав, но сляп. От обич и за да бъде съпричастна и наравно с него в битието, младата царица Гандхари превързала очите си и така живяла цял живот. Във великата война Махабхарата на индоарийците нейните синове от рода Каурава воювали с братовчедите си от рода Панду (Пандава). Повечето от синовете й загинали в 18 дневните битки. Тя заедно със слепия цар и майката Кунти на враговете на синовете й Пандава се оттеглила в гората и станала аскет и пътник-странник. Загинали мъченически в горски пожар. И слепият цар и тя били почитани като божества. На скалите над Мадара царица Гандхари е изобразена като божество, защитаващо вярата, и като лично божество Yidam. Изображението на божеството Гандхари се е представяло около пещери с храмове. По време на преселението българите са вярвали в будизма и шайвизма и то в тантристката им форма с почитане предимно на женски божества. Царица Гандхари е изобразена на скалите над Мадара с превръзка на очите, така както е било в живота й. На превръзката има най-вероятно медальон на Буда-Амитабха. В дясната ръка държи вазичка с елексира на живота. Използвала се е за въвеждане на вярващите в религията. През ръката има провесени вейки от върба или житни класове за разпръскване на елексира и безсмъртие. На шията на коня има кръгъл мех с отрова срещу враговете на вярата. На рамото има лък и стрели. В дясната ръка най-вероятно държи огледало. Облечена е с къса до под гърдите блуза и със сари и къса пола. Меката и малка обувка е вмъкната в голямо стреме. Лъвът е пиедестал на изображението и преносно средство за Майката богиня, каквато е тя. Той не е прободен, а копието всъщност е къса пръчка (жезъл) със „U“ завършек отгоре, забито в земята зад лъва. Това е жезълът „данда“. Той е символ на мощ и власт, наказание и самонаказание и по-важното е, че чрез него божествената космическа енергия се влива в родната страна. Кучето е символ на правдата (праведността, дхарма). В книгата всичко е описано доста подробно и ясно. От нея може да се разбере защо се наричаме българи, кои са българските племена, кога и от къде са се изселили и защо, какъв е моделът на емиграция, какво символизира орелът на кан Аспарух и много още. Паметникът е бил покрит с специален слой червена боя/мазилка за предпазването му и съзирането му от далеко, но това е имало и символично значение за българите.
Проучванията показаха, че през 2015 г. ще се навършат 1500 г. от изселването в 515 г. и 1300 г. от създаването на паметника. Тези годишнини би трябвало да се честват тържествено.
Настоящата информация е част от най-характерните нови факти и изводи за древното минало на българите и преселенията им до формирането на Велика България, представени в книгата „Нарекоха се българи”, ISBN 978-954-9447-83-5, 2011, Автор: Стоил Трайков Стоилов, тел.: 0879034923. Настоящата информация може да се ползва само за лични цели и не може да се ползва отделно или в съставни материали в печатни или електронни издания без съгласието и разрешението на автора.
18.07.2015
Автор: Стоил Трайков Стоилов
P.S. Книгата може да се закупи в книжарница “Български книжици” зад градинката на пресечката на ул. “Раковски” и бул. “Руски” срещу Централен дом на народната армия или от автора.