Честито на всички празнуващи!
На 30 декември почитаме млада светица.
Тя посветила своя живот на Христа. Просияла със своето благочестие и била възнаградена от Бога след края на земните й дни.
Света Теодора била наследница на славен и знатен род.
Нейната майка също се казвала Теодора. А нейният баща Теофил получил високото звание патриций от император Лъв Исаврянин и от неговия син Константин Копроним.
Малката Теодора била измолена от нейната бездетна майка с горещи молитви и с обещание да бъде посветена на Бога.
Измолената дъщеря отраснала и нейната майка я завела в храм „Света Анна“, за да спази дадения обет.
Младата Теодора останала да живее в манастира. Там изучавала Божието слово като четяла църковната литература.
Всичко било добре до момента, в който император Лъв Иконоборец не решил да задоми дъщерята на патриций Теофил за един от царските придворни.
Младата Теодора насила била изведена от манастира, за да бъде венчана против нейната воля.
По време на сватбеното тържество булката незабелязано успяла да се скрие от гостите.
Взела скъпоценности, сребро и злато. Избягала на брега на морето и успяла да се качи на акостирал кораб. Върнала се обратно в Светата обител.
Младоженецът отишъл в манастира, за да вземе своята невеста. Но тя вече била подстригана за монахиня и носела скромна монашеска роба. Когато видял младата жена така, царският съветник я оставил на мира.
Младата монахиня Теодора решила да бъде вярна на Христос до край. Тя се подложила на всевъзможни начини на въздържание. Хранела се само с парченце хляб през няколко дни. Отслабнала до неузнаваемост, че костите й се виждали под изтънялата кожа.
Прекарвала нощите в будуване. Лежала на земята и носела само груба вълнена дреха.
После решила, че това не е достатъчно. Накарала да я оковат във вериги. Така окована живяла известно време. По тялото й се появили гнойни рани. Но монахинята Теодора не се отказвала и продължавала стоически да понася несгодите.
Господ прибрал душата й при себе си. Отредил й блажен живот в Рая, а праведният й живот на Земята станал достояние на живите хора.
Затова житието на Света Теодора е поместено в Чети-минеите на Свети Димитрий Ростовски.
