Пълна мистерия: Ангели изкопали лечебен кладенец в Родопите
Този кладенец в Източните Родопи продължава да тъне в мистерия
Ангели изкопали кладенец в Родопите, сн. Фейсбук
Този невероятен кладенец с лечебна вода продължава да буни духовете.
Феноменът е изкопан в скала и от него продължава да блика чудотворна вода.
Намира се в село Хаджийско.
Според местните предания кладенецът е на 400 години и ангели са помагали за неговото изкопаване.
Според преданието на това място преди много време дошъл непознат човек и започнал да копае кладенеца.
Ангелите висели на главата му и му помагали. Той е дълбок десет метра и буквално изкопан в скалата.
Самият камък е оформен като пръстен на кладенец, разказват жители на селото. Легендата се предава от уста на уста.
И днес кладенецът е пълен с вода и според преданието тя е лековита.
Кладенецът е единствен по рода си, защото е изкопан в самата скала, пише Ретро.
Село Хаджийско е разположено в Южна България, община Кирково, област Кърджали.
Отстои на 10 км северозападно от Кирково, на 45 км югозападно от Кърджали,
на 30 км в същата посока от Момчилград и на около 286 км югоизточно от столицата София.
В селищата в този регион също е наситено със забележителности, свидетелстващи за съществуването на много древна цивилизация,
обитавала Източните Родопи, твърдят изследователи.
В село Фотиново, разположено на 2 км югоизточно от с. Хаджийско могат да бъдат видени шест тракийски ниши,
древни изсичания, улеи и скална гробница.
Удивителни форми, наподобяващи костенурки, са издялани в скала край селото.
На 9 км североизточно е разположено село Старейшино. Там се намира Kуполната гробница „Пунар Кая“,
което в превод от турски означава Скален кладенец.
От гробницата извира вода, която се събира в два каменни басейна изсечени в скалата пред нея.
Гробницата се почита сред местното население като свещена,
тъй като съществува поверие, че мястото и водата, изтичаща от гробницата, са с лечебни свойства.
Само на 7 км на юг, в село Крилатица, може да посетите и късноантичната, средновековна крепост в местността Асара.
Тя е обявена през 1996 г. за археологически паметник на културата.