Бракът за кралските семейства бил от особена важност
Хора със синя кръв сключвали и бракове в името на политиката и в полза на страната.
Европейските благородници се женили само за хора от тяхната класа.
Ако благородник се ожени за жена с по-нисък ранг, дори юридически издържан, бракът бил морганатичен.
В този случай нито съпругата, нито децата наследявали титлата и привилегиите на аристократа.
Преди Сюлейман Великолепни, султаните са се женили за момичета от анадолските княжества.
Те сключвали политически бракове с принцесите от съседните християнски държави.
Ислямът позволявал на мюсюлманин да се ожени за еврейка или християнка.
Първият султан, Орхан Гази, се жени за две византийски принцеси и дъщеря на „текфур“ (феодален владетел), пише Бгнес.
С времето балканските и анадолски държави изчезнали. Тогава султаните започнали да се женят за момичета (придворни дами),
които са били доведени в двореца на млада възраст и отгледани там.
Тези девойки били красиви, интелигентни и с придворно възпитание.
Отначало били от балканските държави, но по-късно се увеличил броят на украинките, известни с красотата си.
Подборът и възпитанието на момичетата, които ще се омъжват за султана, бил поверен на валиду султана, който ръководел харема.
Раждането на много деца било необходимо, за да се продължи династията.
Султанът се отнасял към съпругите си много сериозно. Той не сядал с тези момичета само за удоволствия.
Преди султанът да посети харема, евнухът е уведомявал домакинството на харема.
Всички се оттегляли в апартаментите си.
Дворците били като дамско училище. Отглежданите там момичетата били представяни на султаните и принцовете,
а ако имали късмет, били отвеждани в харема.
Когато се премествали в двореца, на момичетата били давани персийски имена.
Всички момичета можели да четат и пишат добре. Имали познания по чужди езици, музика и литература, пишели поезия и композирали музика.
Били много мили и достойни дами с добри обноски.
Тези жени обаче нямали никакво влияние върху султана.
Една от възможностите султанът да се отърве от момиче, което вече му е омръзнало,
е като последното бъде напъхано в чувал, пълен със змии,
а след това хвърлено в морето. Най-леката екзекуция била душене с копринена връвчица.
Някои султани наистина били много привързани към някоя от жените си.
Преувеличено е обаче твърдението, че някои султани, като Сюлейман Великолепни, били под влиянието на жените си
Ако имали дете, особено момче, социалният им статус се променял.
Майката започвала да живее с детето си в апартамент с прислуга, назначена за нея.
Принцовете имали свои съпруги в апартаментите си.
Щом някой от тях станел султан, създавал свой харем. В него влизали и желаещите от жените на стария султан.
