Едно от невероятните творения в Северозападна България са Белоградчишките скали
Белоградчишките скали са изумителни скални образувания.
Те са разположени на огромен регион и векове наред вдъхновяват човешкото въображение.
Обхващат площ от около 100 кв.м.
Белоградчишките скали са били морско дъно преди 230 млн. години.
След което меките варовици под влияние на природните сили са се оформили така, каквито са днес.
Техният характерлен червен цвят се дължи на корозията на желязото в тях.
Някои от скалите достигат до 200 метра височина, четем в блога „Пътеписаници“.
Белоградчишките скали не са само тези около крепостта „Калето”.
Освен популярните скални форми, сред които: Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева,
Хайдут Велко, Кукувицата в землището на Белоградчишките скали има и над 100 пещери.
Крепостта в Белоградчик се е използвала за лятна резиденция и от цар Иван Срацимир през XIV век.
Владетелят обичал да отмаря сред красотата на скалите наоколо.
Белоградчишката крепост е построена през III век от римляните, които използват естествената защита на скалите.
Крепостта „Калето” служи на византийци, българи и турци.
Смята се, че одновите й са поставени още от траките.
Състои се от три двора, като всеки от тях има самостоятелна защита.
Крепостта функционира непрекъснато до Сръбско-българската война през 1885 година.
Белоградчишката крепост е една от най-запазените в България. „Калето” оцелява и до днес благодарение на грижите на местните хора.
Върху скалният феномен растат и естествени бонсаи. Въпреки че са на повечеот 200-300 години, тези борове-столетници са малки,
заради липсата на достатъчно влага.
Според легендата от Боров камък, част от природния феномен, душите поемат към отвъдното.
През 2007 година Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света”.
Въпреки че не бяха номинирани, този природен феномен се нареди сред първите 77 природни обекта,
от общо 261 участвали в съревнованието.
