Денят 17 март е важен за християните. Почитаме свят мъж, който пожертвал своето щастие и това на близките си от любов към Бога. Честит Имен Ден!
Преподобният Алексий бил син на Евфимиан и на Аглаида. Благочестивите, знатни и богати християни живели в Рим през ІV век. Дълги години нямали деца. След дълги молитви им се родил син, когото нарекли Алексий.
Младият Алексий получил най-доброто образование, животът му предлагал огромни възможности за реализация. Но той от малък обичал Всевишния. Родителите решили да задомят своя син. В нощта преди сватбата, Алексий сънувал Свети ап. Павел. Той му припомнил, че човек, който обича своите родители повече от Бога не е достоен за Царството небесно.
На следващия ден, преди да започне сватбеното тържество в пищния дворец на неговите родители, младият Алексий дал на младата си годеница скъпия пръстен и скъпоценния пояс. Казал й, че Господ стои между тях. Отишъл в съседно помещение, преоблякъл се, сложил просто монашеско наметало и тайно излязъл вън. Качил се на кораб и отплавал за Мала Азия, после за Месопотамия, където в Едеса открил неръкотворния лик на Спасителя Христос.
След това Алексий раздал парите, които носел със себе си на бедните. А той станал просяк пред храма на Света Богородица. През деня се хранел само с подаянията, които вярващите му давали. Нощта прекарвал в горещи молитви. По този начин преживял цели 17 години. През това време неговата майка и изоставена годеница се затворили в една стая в двореца и не искали да излизат от нея. Те оплаквали постъпката на младия Алексий. След прекараните 17 години в чужбина, Алексий се завърнал в родния си град, но никой не успял да го познае.
Един ден край него минал неговия баща, придружен от свита. Когато видял просяка, пуснал му милостиня. Просякът благословил своя баща. Възрастния човек така се разчуствал, че позволил на просяка да живее в една изоставена колиба в градината на двореца.
Минали още 17 години. Синът Алексий живеел в бащината градина като просяк и всеки ден чувал как неговата майка, баща и годеница го оплаквали жив, без да подозират, че е толкова близо до тях. Един ден Господ подсказал на Свети Алексий, че скоро ще го прибира на Небето. Той поискал от един слуга лист и молив. Описал своя живот – къде е ходил и какво е правил, след като изоставил своята годеница и напуснал бащиния дом.
Като заключение поискал тяхната прошка за страданията, на които ги подложил в името на Господ. След като приключил с писането, Свети Алексий започнал да се моли в очакване на смъртта. На следващия ден по време на службата в главния храм на града, водена от папа Инокентий, глас в храма заповядал да намерят светия човек, който скоро ще напусне своето тяло, за да се помоли за доброто на града.
Присъстващите били изплашени от гласа и не знаели за кого става дума. На следващия ден по време на службата същият глас заповядал да търсят светия човек в дома на Евфимиан. Всички отишли в дома на видния Евфимиан, за да търсят кой е този свят човек. Проверили накрая бедната колиба и вътре намерили Алексий, току-що починал.
Прочели писмото, което написал, за да се извини за мъките, на които подложил своите родители. Погребали го с големи почести. Свети Алексий бил наречен Божи човек, защото се подчинил на волята Божия, напуснал своето семейство, бил изключително смирен, просел милостиня, всяка нощ се молел.
Имен ден на 17 март празнуват Алекси, Алексий, Алексей, Алекс, Алекса, Алексия, Алеко.
