Калин Терзийски се разкайва за думите си за Николай Хайтов, че е обслужвал властта. Прошка за бившия на Елен Колева обаче няма!
„СТИГА ТОЛКОВА ГНЯВ
И така. Поувлякох се. Аз принципно не се предавам лесно на гнева. Наистина. Християнин съм, но съм и будист. Което не е трудно: Буда би обичал Христос, ако го познаваше.
Не мога да търпя насилието, жестокостта, гнева и злобата. Както и ревността, алчността, собсвеничеството. Усещам ги (именно – усещам!) като кал по себе си, като лигава, мръсна тиня – и винаги се пазя от тях и гледам да ги изчиствам от себе си.
Понякога обаче не съм достатъчно силен и осъзнат – и гневът ме обхваща – като тъмна, пурпурна вълна. Дявол да го вземе тоя гняв! Да можех да му кажа – иди там, при свинете и се всели в тях, Легион! Но не съм Иисус, не, не успявам да пратя гнева си по дяволите. И той ме владее.
Но това е от ден до пладне. После съм отново лек, радушен и жизнерадостен. Търся мир и съм като дете – готов на приятелство. Ако ще и дяволът да дойде и да протегне ръка – готов съм. Диаболос (противоречащия) да протегне ръчището си – ще го поема. И няма да съм подозрителен – не обичам да тровя живота си с подозрителност!
Идиот съм аз. Няма го Достоевски, просто. Леко ми е и ми е добре да съм едро решето. Да не се закача по мен (поне – не и за дълго) ни злоба, ни яд, не подозрение, ни омраза! Да си изтичат – и да се оттичат там – в канала на тинестите човешки низости.
И ето: тече си времето.
А аз го губя, занимавайки се с грозни и нелепи неща. Вместо да пиша своите неща – които да отиват в полза на четящия човек; за да мислим с него заедно и заедно да растем – аз се занимавам с хорски злоби.
О, Боже, ще припадна от смях.
Че има алчни хора – това е ясно.
Че наследниците на Хайтов не искат да говорят с мене и да се разберат по човешки – това е ясно.
Но защо аз трябва да губя своите ценни часове и дни и вместо да пиша – само да се цапам?
Поисках прошка. Не получих.
Поисках я в момент, в който съдът ме е оправдал напълно. И е отхвърлил всякакви искове към мен като неоснователни. Мможех просто да изпадна в яростно злорадство и да танцувам и да се надсмивам над алчността им. Не – аз поисках прошка.
И сега спирам да се занимавам, нека отново бъда едро решето – нека гнусотията не се лепи по мен, не се задържа по мен. Нека ходи при тия, които стискат душите си и ги отдават на злоба, на отмъстителност и на ожесточение, на алчност и на грозота.
Аз ще се захвана с това, което винаги съм правел. Това, което ме издига. С изкуството си.
Добър ден.
33″
Източник: Фейсбук
