Кучето е помогнало човека да оцелее
Кучето е в основата на оцелеването на човешката раса.
В Европа и Близкия Изток преди 35-40 хил. години са съществунвали два билогични вида.
Единият от тях принадлежи на неандерталците,
а другият от биолозите наричан „съвременен човек”. Този вид бил по анатомия близък до нас.
Но учените са си задавали въпроса защо неандерталците, които са били в тези райони много преди другия вид и са имали по-големи глави, не са оцелели.
А видът на „съвременния човек” е просъществувал.
В изследване, публикувано в списание „Сайънс”, се съобщава, че са изучени 164 археологически паметника в Южна Франция.
Те се отнасят към периода, когато в този район са живели едновременно и неандерталците, и съвременните хора.
На базата на тези изследвания и анализа на различни разкопки една версия е особено интересна. Тя принадлежи на антропологът Пат Шипман.
И тя е, че съвременните хора са успели да оцелеят благодарение на тясната си връзка с кучетата.
Опитомяването на кучетата е повишило ефективността и успешността на лова.
Ако неандерталците не са отглеждали кучета, а анатомично подобните на нас хора са го правили, тогава се налага следния отговор.
И той е, че този съвместен лов е напълно възможно да е довел до всички възможни различия в конкуренцията.
И тя е била между видовете на съвременните хора и тези на неандерталците. Това твърди Шипман.
Според учените близостта между хората и кучетата се е проявавала в продължение на хиляди години. И е била главно в използването на четириногите за лов.
Учените нееднозначно доказват, че прадедите на кучетата носят гени от вълци, койоти, чакали и лисици.
В своите съчинения Аристотел пише за циренски кучета с произход от вълка, за лаконски кучета,
които са възникнали при хибридизация с лисици и за индийски кучета, в чийто създаване са участвали тигрите.
Според учените домашните кучета се появяват около 1500 г. пр. Хр.