Тези неща не знаете за гладиаторите
Римските гладиатори са неизменна част от Римската империя. Не по начина, изобретени в холивудските филми.
В Древния Рим някои гладиатори били идеализирани като герои.
Гладиаторите не винаги са били роби. В началото повечето са били затворници или роби.
Но към 1-ви век сл.н.е. много мъже започнали доброволно да се явяват на арената като гладиатори.
Водела ги жаждата от одобрение на хората. Смелчагите били или отчаяни мъже, или бивши военни, добри на бойното поле.
Но имало още патриции, рицари, дори сенатори.
Друг слабо известен факт е, че първоначално гладиаторските битки били част от погребални церемонии.
Според римски историци служели като своебразно жертвоприношение в началото. Приемали се и като почит към покойника.
Гладиаторските борби са започнали като религиозни церемонии, възприети или от етруските, или от гръцките игри в чест на Патрокъл.
Но гръцките двубои приключвали само със символична, а не с истинска смърт на победения.
Първите римски гладиаторски борби били проведени през 264 г. пр.н.е. от Марк и Децим Брут в памет на баща им, като дълг или погребален дар за мъртвите.
Такива игри се провеждали ежегодно или на всеки 5 години в памет на починалия.
По-късно религиозният смисъл постепенно избледнявал и игрите се превърнали в един от символите на римската култура за около 7 века.
Гладиаторите не винаги се биели до смърт. Те се провеждали при строги правила и регулации, пише Getty Images/Guliver.
Докато първите двубои били доста невзрачни – само 2 – 3 двойки роби се биели на Forum Boarium – Пазарът за добитък, то през 183 пр. пр.н.е. игрите включвали 60 дуела.
През 65 пр.н.е. Юлий Цезар изправил един срещу друг 320 двойки гладиатори в амфитеатър, построен специално за целта.
Една от най-известните арени за гладиаторски битки е Колизеумът.
Най-масовите зрелища били учредени от император Траян след победата му над даките.
Те продължили 123 дни през които на арените се сражавали 10 000 гладиатори и били убити 11 000 животни.