Градите на Моне са една от най-интересните дестинации във Франция
Като говорим за Франция си представяме Париж, градът на любовта и Айфеловата кула.
В тази необятна страна има едно место, специално, обожавано от туристите. И любителбите на изобразителното изкуство.
И това са чузните градини, вдъхновили художника Клод Моне, за да създаде най-големите шедьоври на импресионизма.
Всака година то привлича около половин милион туристи. И се намират в градчето Живерни, разположено на 70 км от Париж.
Кой се грижи да запази тези уникални градини във вида, в който ги е виждал художника.
Съхранението на градините на Моне е отговорност, не само към паметта на художника, но и към целия свят.
И тази огпромно отговорност е поел градинаря мосю Вае, отдал живота си на цветята и градините на Мони.
Той учи градинарски култури в Националното училище по градинарство към Версай, като специалността му е отглеждане на орхидеи.
Още по времето на следването си, Вае е забелязан от Жералд Ван дер Кемп – френски филантроп, който участва в част от възстановяването на градините във Версай.
Ван дер Кемп става един от кураторите на имението на Моне във Живерни, като през 1976 година той решава да предложи на Вае да стане част от екипа му.
И така Вае започва работа през 1976 година, а следващата година „реставрира” градините на Моне във вида, в който ги е виждал художника.
Задачата е тежка, а по онова време градините не са били туристическа дестинация, а са ги посещавали само шепа интелектуалци.
За да успее да върне всичко във вид, близък до първоначалния, Вае започва да събира информация – от писма и снимки и близки на Моне, пише Вести.бг.
Растенията, които виждаме днес, не са точно същите които Моне рисува преди век и не всички са отново засадени там, където са били, когато е живял художникът.
Вае обаче смята, че това не е най-важното. Мисията му е да запази оригиналната естетика на цветя и светлина, съответстващи на визията на Моне.
От особена важност е поставянето на цветни растения, основно бели и жълти.
С него работят още десетина градинари и доброволци от цял свят.
Градинарят се надява да намери човека, на когото да предаде знанията си. А дотогава няма никакво намерение да се пенсионира.
