От изключително голяма важност е да подберете правилният сорт зеле, както и подходящата сол
В първата част на този материал ви запознахме с някои от грешките, които всяка домакиня допуска при налагането на киселото зеле.
Дори на пръв поглед да ви се струват безобидни, тези грешки оказват огромно влияние върху вкуса на киселото зеле, полезните му качества и разбира се върху трайността му.
Както вече споменахме, киселото зеле се е превърнало в неизменна част от трапезата на българина, особено в студените зимни дни. Използва се дори и чорбата на киселото зеле, която на много места се нарича „трезве бульон“, тъй като помага да се съвземете след тежка алкохолна нощ. Истината обаче е, че зелевият сок има редица полезни свойства.
Остава да ви разкрием и другите грешки, които всяка домакиня допуска при налагането на киселото зеле.
Ето ги и тях:
Не използвате тежест
Зелето няма да може да ферментира добре, ако не го притиснете хубаво. Имайте предвид, че цялото съдържание на бидона, трябва да бъде потопено в соления разтвор.
Избягвайте тези грешки, защото играят съществена роля
Недостатъчно сол
Липсата на достатъчно сол може да постави началото на пътя ви към провала за налагане на кисело зеле за зимата. За протичането на правилната ферментация на зелето, е нужно да добавите по 400 гр. сол на всеки 10 литра вода. Това важи в случай, че налагате зелето в бидон.
Вид на използваната сол
По-възрастните домакини са категорични, че солта, която се използва за налагането на киселото зеле, НЕ трябва да е йодирана. Това правило важи и за всички останали заготовки и туршии.
Сортове зеле
Една от най-често срещаните грешки, които допускат домакините е, че избират да наложат късни сортове зеле. По принцип тези сортове са предназначени за дългосрочно съхранение. Те биха могли да се съхраняват много по-добре на въздух, защото не съдържат достатъчно захари. По-точно – захарите се натрупват постепенно в тях, в процеса на съхранението.
Това означава, че късното зеле може да ферментира от края на декември, когато в него са се натрупали достатъчно захари, а не от октомври, ноември. Освен това късното зеле има по-тежък и плътен кочан, а е с тънки листа.
Зелето, което се налага през октомври-ноември, трябва да е с крехък кочан и дебели, сочни листа. Тези сортове съдържат необходимото количество полизахариди. Ако сте избрали правилният сорт зеле, няма място за притеснения по отношение на ферментацията му, пише zajenata.bg.
