Дните между Петковден и Димитровден са сакрална граница между старата и новата година
На 14 октомври Българската православна църква почита паметта на Св. Петка. Денят е известен още като Петковден.
През 1238 година цар Иван Асен Втори пренася мощите на Св. Петка в Търново (Велико Търново), където се пазят до превземането на града от турците.
След дълги странствания мощите на светицата са положени в катедралата в румънския град Яш през 1641 година. Те са там и до ден днешен.
Съществуват редица народни поверия за Петковден, които ще ви разкрием в следните редове. Освен това денят е подходящ за гадания.
Ето какви гадания могат да се направят на Петковден според легендите и поверията:
Народните поверия гласят, че ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата все още не са окапали, а овцете се скупчват на едно място, предстои доста дълга, тежка и снежна зима.
Освен това се смята, че празникът е повратен. Това означава, че какъвто човек прекрачи първо прага на дома ви, такъв ще е късметът ви през цялата година.
Дните между Петковден (14 октомври) и Димитровден (26 октомври) се наричат Мръсни Погани дни или вълче (вампирско) погано.
Смята се, че именно тези 12 дни, са сакралната граница между старата и новата година.
Вярва се, че от Петковден до Димитровден по земята бродят същества от отвъдния свят
Вярва се, че през тези 12 дни по човешките земи бродят същества от отвъдния свят, които превръщат света ни в доста объркан и хаотичен. На Петковден на трапезата се сервира курбан чорба, сарми, овче месо и яхния с праз.
Традициите вещаят, че до 26 октомври (Димитровден) не се работи с вълна. Освен това народните поверия сочат, че в тези дни не трябва и да се шие. Вярва се, че ако човек облече дреха, която е шита между тези два големи празника, здравословното му състояние ще се влоши.
Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Св. Петка се смята за закрилница на дома и семейството. От Петковден започвали сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
На този ден празнуват хората, носещи имената: Петка, Петко, Петкан, Петрана, Петра, Петрина, Петра, Петричка, Петрия, Петкана, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Пенка и Пенко, пише zajenata.bg.
